|
Page 1 of 4 Легендата за митичния тракийски цар Орфей.Сигурно ви звучи невероятно една легенда да бъде доказана. Така е и с легендата за митичния тракийски цар Орфей. Легенда, която си оспорват вече хилядолетия народите, обитаващи Балканския полуостров. Затова сега ще се опитаме да ви покажем последните разкрития за обожествения владетел. Това са разкритията, направени в Източните Родопи, край момчилградското село Татул, където учените предполагат, че се намира гробът на Орфей.
В началото на 8-и век преди новата ера, когато елините заселват крайбрежието на Мраморно, Егейско и Черно море, заварват старите селища на траките. Елините възприемат траките чрез бога им Орфей. Те опознават орфизма - култа към слънцето и огъня и безсмъртието на духовната енергия.Легендата за митичния тракийски цар, певец и поет, в чиито крака сами се принасят в жертва дивите животни, се появява в елинистичната литература и от там тръгва към съвременния свят. Изображенията на Орфей, познати досега, с лира в ръка, също са от елинистичния период.
В легендата за Орфей, разказана от елините, божественият цар обитава Родопите. От там идва и връзката с днешната българска територия. Вероятното научно доказателство, че Орфей е погребан в Източните Родопи, се появи наскоро. След разкопките и изследванията край Момчилградското село Татул, направени от професор Николай Овчаров и колегите му. Версията тръгва от скалното светилище, изсечено в скална пирамида на хълмиста височина до селото. Там човешката ръка с длето е издълбала гробница и жертвеник. В продължение на три епохи, хората са ги почитали. На това място са открити останки от царски атрибути - златна маска и жезъл, малка фигурка на Орфей с лира в ръка, керамика. "Първата смислена хипотеза беше изказана преди 20-25 години от покойния вече професор Иван Венедиков, а всъщност именно той подхвърли идеята, че става дума за светилище на легендарния Орфей. За място, на което са били погребани или символично или реално, неговите мощи. Тази хипотеза се гради на няколко лаконични антични сведения на Канон и на Павзоний, двама антични историци, които разказват, че разчлененият след смъртта си Орфей, знаем мита, според който Дионис, неговият покровител, се разсърдва срещу него и кара менадите - своите служителки, да го разкъсат. Тогава костите му са разпилени, главата му е хвърлена в река Марица и достига до остров Лезбус, където има голямо светилище на Орфей. Тези антични историци разказват, че мощите на Орфей се погребват на колона или на скалана височина, а не в подмогилен насип, както се откриват в Тракия по-късно. Целта била те да бъдат като посредник между земята и небето - т.е. и след смъртта си този обожествен тракийски цар да бъде посредник между боговете и хората", обяснява проф. Николай Овчаров, д-р на историческите науки в Археологическия институт на БАН, научен ръководител и откривател на светилището на Орфей край Татул. Така започват разкопките край село Татул до Момчилград и досега само те успяват да докажат, че тази скална пирамида е светилище, което функционира от 18 век преди Христа от времето на късната бронзова епоха, времето, когато се предполага, че е живял Орфей. На върха на пирамидата е изсечен гроб, а под него жертвеник като и двете ниши са свързани с канал. Предполага се, че на това място след погребението са се извършвали жертвоприношения.
Точно по това време е било известно, че царството на Орфей е разположено в Родопите между Марица, Места и Беломорското крайбрежие. Така фактите около Татул довеждат учените до мистичния гроб на Орфей.
Археолозите ангажират копачи от околните села, общината в Момчилград асфалтира паркинг до пътя, който води до светилището. Намират микробус, с който да се возят и работата около Татул започва. Така от две години учените издирват гроба на Орфей. Всяка сутрин в 7.00 сутринта до рано следобед, когато горещината на хълма става непоносима. По пътя към скалата на очи се набиват два каменни саркофага - голям и малък, домъкнати до селските чешми и влезли в употреба като корита. Сега селото носи името на отровния бурен, но предишното му име е Кая башъ. То също е свързано със светилището. За това ни разказа сегашният отговорник на бригадата работници Исмаил Али Осман: "Кая башъ. Това ще рече - Кая - камък - башъ - начало. Начало на камъка, сигурно има връзка със светилището. Преди да започнат разкопките се виждаше само скалата, никой не предполагаше, че има такива зидове." Започват разкопките и 4-5 метра под скалата неочаквано се появяват нови културни пластове от елинистическия и римския период. Открита е селищна могила като всеки пласт достига височина от 2.50 - 2.80 метра. Така археолозите получават възможност да проследят цялото развитие в тези периоди в хронологичен порядък. Така пак се повявяват нови съвпадения с епохата и култовите дейности от времето на Орфей. "Култовата дейност започва в 18-11 век преди новата ера, времето на късната бронзова епоха, от това време открихме 30 култови огнища, олтари пред скалната пирамида, открити са 20 чели съда - кани за вино, чаши за вино. Това е било свещено място не само за траките от околността, ние намираме керамика от Мала Азия, Островите, Микенска керамика, тук са идвали поклонници от много места. Това е допълнително доказателство, че може би става дума за светилище на Орфей, защото героят явно е бил почитан много", посочва проф. Николай Овчаров. Според легендите култът към Орфей е бил култ към слънцето. През деня жреците са почитали него, през нощта се е почитал огънят. Затова и учените свързват огнищата и намерените керамични находки с изображения на слънчевата колесница от Татул с култа към Орфей. Според учените, ако всички огнища намерени на Татул са горели едновременно, земята е била толкова гореща, че жреците е трябвало да ходят обути с нещо като египатски сандали. |
