|
Page 3 of 4 Единствената златна досега находка също води към Орфей - тя е златна пластина пришивана към кожена маска, фрагманетът намерен край Татул, е част от ухото на маската. Тя е полагана върху лицето на мъртвите обожествяване царе. Подобна е прочутата маска на Агамемнон, намерена в Микена. За царско погребение говори и керамичната част от царски жезъл. През дванадесети век преди новата ера страшно земетресение разрушава половината светилище и прекъсва дейността му. Предците на траките, които по това време са го почитали, го изоставят ужасени. "Тогава те изоставят това място за повече от 500 години. И се преместват в близост, но сменят всичко, т. нар.ечените параферналии, сменят всички неща, които са в светилището", посочва Красимир Лещаков. Според други археолози, до десети век светилището е възстановено и култът към Орфей продължава да се почита на Татул. Човечеството влиза в ранно желязната епоха и през нея до 6-5 век светилището функционира. До четвърти век, когато на това място се случва нещо много важно - построен е нов храм - той е първият наземен храм, откриван досега в Тракия. Храмът е открит под една малка могилка в северния край на светилището. "Ние знаехме много за тракийските гробници, но нищо не се знае за самата архитектура, в която са живели траките - градовете им и т. н. Даже някои се шегуваха, че траките са живели само, за да умрат и после да бъдат погребани в своите пищни гробници. Но ето, че вече знаем , че тук, в планината, те са издигнали един храм един мавзолей, в който те са съхранявали по-късно мощите, които това са били в скалната пирамида, това е нашето работно предположение", казва проф. Николай Овчаров. От северната фасада на храма не са открити пищни колонади, както археолозиет очакват. Открита е малка врата висока 90 см. Учените стигат до извода, че в този храм не са били допускани всички. "С такава запазеност досега нямаме открит храм - както на самия вход, така и на целия архитектурен комплекс. Имаме входа от северната страна, имаме четирите стени на сградата и дори на южната фасада е запазен прозорецът, който е завършвал тази част от архитектурната украса на сградата. Предполагаме, че сградата е изпълнявала култови функции, но тепърва предстои да се уточни какво точно е била тя. Първоначално смятахме, че това е храм в класическия вид - на един античен храм с една великолепна фасада, но досега колони не бяха намерени. Така че би могло това да не е класически храм, а хероон, или нещо от сорта на мавзолей, който да е бил продължение на ритуалите, изпълнявани тук в светилището”, обяснява д-р Здравко Димитров, зам.-ръководител на експедицията от Археологическия институт и музей на БАН, специалист по епохата на римското присъствие. - Изненада ли ви, че не паднала сградата от последвалото голямо земетресение? - Не. Това е съвсем нормално. Камъните са изсечени, стабилни, камъкът е родопски, предстои да установим откъде е намерен – добавя д-р Димитров. След елинистичния период от четвърти век преди новата ера в началото на първи век на това място идват римляните. Периодът е документиран отлично, защото на това място под скалната могила в хоросановия под е открита сребърна монета от времето на император Тиберий. Това е времето 30-40 години след раждането на новия бог Христос. "Малко по късно, в римската епоха, са добавени нови сгради, каквато е тази - виждаме абсолютната разлика в градежа - сухата зидария, която е тук, и хоросановите обмазки, които са от втори трети век”, подчертава проф. Овчаров. За какво са служели тези постройки? Защо в праисторическата епоха култовите дейности и почитането на божеставта като Орфей са извършвани на открито под небето, край огнища, върху скалата? Защо през римската епоха жреците влизат в закрити помещения? Отговор на тези въпроси може би ще дадат намерените под римския зид железни стрели. |
