|
Page 3 of 4
Няколко думи за фолклора. Това понятие употребявам в най-широкия му смисъл – като всичко ценно сътворено от народа. Все пак фолклористиката е наука, която твори вече близо 200 г. По П.Динеков (61) има 3 основни фолклорни школи. Това са митологичната, миграционната и антропологично-психологичната. Към първата спадат Братя Грим, Раковски и поне дузина европейски капацитети. Какво пише в буквара (61) ? “Братя Грим изследват сходните явления във фолклора, виждайки в тях отражения на прастара обща духовна култура. Те обръщат внимание преди всичко на религиозните представи, на религиозните митове, стараят се да възстановят картината на старата митология - индоевропейската прарелигия, в която виждат основата и източниците на фолклора”. (подчертал авт.)
“Що се отнася до тяхната теория, тя е изградена върху идеалистическите позиции на романтиците. Привържениците на митологичната школа идеализират старината, запленени от идеята за първобитната, прастара основа на фолклорните произведения, не се интересуват от по-късните моменти в тяхното развитие, отричат ролята на конкретно-историческата действителност, недооценяват самобитността и националното своеобразие на фолклора, не виждат неговата зависимост от материалните условия на обществото, а това води до антиисторизъм и мистицизъм”. Излиза, че без да ща съм се подредил до прочутите братя и Раковски. Чак толкова голяма похвала не заслужавам. Интересно, до какви конкретни резултати са стигнали Братя Грим. Ако по тяхно време е била разбулена шумерската култура, то нямаше да има нужда от моите усилия.
Все пак, съвременните фолклористи не изключват митологични влияния върху фолклора. Но това право се дава на някаква “народна” митология, където всичко е на ниво “самодива – змей – свят на мъртвите”. Това, според мен, не изяснява произхода на фолклора, а прави проблема нерешим.
След като българската прародина беше локализирана в планините Памир и Хиндукуш, иранското влияние върху нашия фолклор щеше да бъде добре дошло. За съжаление, иранският пантеон твърде много се отдалечава от българския “фолклорен” пантеон.
Аз се абстрахирам от “основното” качество на фолклора – неговата изменчивост. Реших да търся и да намеря какво при промяната, трансформацията е оставало неизменно. Кои са тия постоянни ядра (инварианти), които са заслужавали изразходването на океан от духовна енергия, за да бъдат пренесени през хилядолетия, континенти и езици. Ще се постарая да разгризвам коравия кокал като кучето на Ф.Рабле и да показвам най-ценното-мозъка. Ако си счупя някой зъб, това е за моя сметка.
Тук намериха място по-голямата част от нещата по темата, които в момента са ми известни. Желая те да станат открити за всички, които проявяват интерес.
|
